17 sept 2008, 13:51

Съкровено

  Poesía » Otra
631 0 5
Ти беше съкровената ми тайна
и най-възвишената ми мечта.
Поезийо, във мене си живяла
преди появата ми на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отношението към света може да бъде поезия, но само поетите са проводници на поетичното!
    Поздрав, Роси!
  • Момичета, благодаря ви! Алекс...с тази миниатюра не съм имала предвид писането на поезия, а усета, чувството което се улавя гледайки залеза, полета на птицата или прибоя на вълните...светът е пълен с поезия.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Росица това ме разби,аз се чувствам по същия начин-когато пиша истински стих-моя е само ръката-поздрави!!!!
  • Прекрасно!Поздравче!
  • Така е, с поезия се раждаме. Само че не всички я познават. А стихчето ти е прелест!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...