17.09.2008 г., 13:51

Съкровено

629 0 5
Ти беше съкровената ми тайна
и най-възвишената ми мечта.
Поезийо, във мене си живяла
преди появата ми на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отношението към света може да бъде поезия, но само поетите са проводници на поетичното!
    Поздрав, Роси!
  • Момичета, благодаря ви! Алекс...с тази миниатюра не съм имала предвид писането на поезия, а усета, чувството което се улавя гледайки залеза, полета на птицата или прибоя на вълните...светът е пълен с поезия.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Росица това ме разби,аз се чувствам по същия начин-когато пиша истински стих-моя е само ръката-поздрави!!!!
  • Прекрасно!Поздравче!
  • Така е, с поезия се раждаме. Само че не всички я познават. А стихчето ти е прелест!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...