17 сент. 2008 г., 13:51

Съкровено

630 0 5
Ти беше съкровената ми тайна
и най-възвишената ми мечта.
Поезийо, във мене си живяла
преди появата ми на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отношението към света може да бъде поезия, но само поетите са проводници на поетичното!
    Поздрав, Роси!
  • Момичета, благодаря ви! Алекс...с тази миниатюра не съм имала предвид писането на поезия, а усета, чувството което се улавя гледайки залеза, полета на птицата или прибоя на вълните...светът е пълен с поезия.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Росица това ме разби,аз се чувствам по същия начин-когато пиша истински стих-моя е само ръката-поздрави!!!!
  • Прекрасно!Поздравче!
  • Така е, с поезия се раждаме. Само че не всички я познават. А стихчето ти е прелест!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...