bast (Християна Драгостинова)
3 4
16 ene 2010, 11:45

Сълза 

  Poesía » Otra
489 0 3

Аз съм мъртва ледена сълза

с цвят на кръв и облачно ухание...

жива болка, тлееща тъга,

вечно, неизгарящо страдание...

 

Щастието ти се дави в мен

като неизречено желание

и убийството на всеки ден

е догробното ми наказание.

 

Окована в своята съдба,

аз се стичам в бездната на мислите,

от която вее самота -

тя ме изпарява във въздишките

 

на погубената ми душа.

Ако можех да се влея в чашката

на безбрежна свобода - дъжда,

щях да бъда вярата и ласката...

© Християна Драгостинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! .. форматирането не ми попречи на впечатлението.
  • Благодаря Вили. За форматирането съм съгласна, но нещо не можах да го оправя и така излезе...
  • Хриси, здравей! Стихът е хубав, но според мен чисто визуално е труден за възприемане, заради начинът, по който си избрала да го форматираш и съответно да го представиш на аудиторията... Иначе има чудесни попадения, които да предизвикат внушение у читателя... Например това:
    "Щастието ти се дави в мен
    като неизречено желание..." или това
    "Окована в своята съдба,
    аз се стичам в бездната на мислите,
    от която вее самота -
    тя ме изпарява във въздишките..."
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??