Сълза
632
0
3
Аз съм мъртва ледена сълза
с цвят на кръв и облачно ухание...
жива болка, тлееща тъга,
вечно, неизгарящо страдание...
Щастието ти се дави в мен
като неизречено желание
и убийството на всеки ден
е догробното ми наказание.
Окована в своята съдба,
аз се стичам в бездната на мислите,
от която вее самота -
тя ме изпарява във въздишките
на погубената ми душа.
Ако можех да се влея в чашката
на безбрежна свобода - дъжда,
щях да бъда вярата и ласката...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християна Драгостинова Все права защищены
