bast (Християна Драгостинова) bast (Християна Драгостинова)
3
Jan 16, 2010, 11:45 AM

Сълза

  Poetry » Other
627 0 3

Аз съм мъртва ледена сълза

с цвят на кръв и облачно ухание...

жива болка, тлееща тъга,

вечно, неизгарящо страдание...

 

Щастието ти се дави в мен

като неизречено желание

и убийството на всеки ден

е догробното ми наказание.

 

Окована в своята съдба,

аз се стичам в бездната на мислите,

от която вее самота -

тя ме изпарява във въздишките

 

на погубената ми душа.

Ако можех да се влея в чашката

на безбрежна свобода - дъжда,

щях да бъда вярата и ласката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християна Драгостинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Много е хубаво! .. форматирането не ми попречи на впечатлението.
  • bast (Християна Драгостинова)
    bast (Християна Драгостинова)
    Благодаря Вили. За форматирането съм съгласна, но нещо не можах да го оправя и така излезе...
  • Вил (Виолета Зашева)
    Вил (Виолета Зашева)
    Хриси, здравей! Стихът е хубав, но според мен чисто визуално е труден за възприемане, заради начинът, по който си избрала да го форматираш и съответно да го представиш на аудиторията... Иначе има чудесни попадения, които да предизвикат внушение у читателя... Например това:
    "Щастието ти се дави в мен
    като неизречено желание..." или това
    "Окована в своята съдба,
    аз се стичам в бездната на мислите,
    от която вее самота -
    тя ме изпарява във въздишките..."
    Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0