Сълза
Аз съм мъртва ледена сълза
с цвят на кръв и облачно ухание...
жива болка, тлееща тъга,
вечно, неизгарящо страдание...
Щастието ти се дави в мен
като неизречено желание
и убийството на всеки ден
е догробното ми наказание.
Окована в своята съдба,
аз се стичам в бездната на мислите,
от която вее самота -
тя ме изпарява във въздишките
на погубената ми душа.
Ако можех да се влея в чашката
на безбрежна свобода - дъжда,
щях да бъда вярата и ласката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християна Драгостинова Всички права запазени
