16 ago 2018, 9:38

Сълза

  Poesía » Otra
578 5 6

Тя е мярката предпазна

и донякъде омразна

макар да е само сол и вода

 

Слепва мигли и се стича

там където да обича

е дръзнало съкровеното “да”

 

Ако рана се отвори

без за нея да говори

тя превързва я - да не личи

 

С белег време побелява

и в усмивка тя изгрява -

нова надежда в оболени очи

 

Често питат я защо се смее

трият я но тя немее

като бяла сол и бистра вода

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сълза,в нея като че ли е събран цял един живот.
    Поздравление!
  • Благодаря Ви - за това, че ми оставяте част от времето, мислите, вниманието, подкрепата си - на всички Ви - сърдечни поздрави!
    пп. Наде, тази песничка не я бях слушала, много ми хареса, и текста и музиката, разбира се, а как пее този чаровник, как само пее... Ех!
  • https://youtu.be/md6t8An26QI
  • Понякога не можем да я спрем
    на чувствата издайница голяма...
    Едва когато някой ден умрем,
    ще е възможно да я няма...
    --------
    Уникален поглед,Светле!
  • Ади, Благодаря! Винаги си превеждам песните (лош английски плюс безобразното любопитство към онова, за което се пее в тях). Подаръкът е страхотен! Виж, дали почивката си заслужава, изобщо не се сетих да се замисля. Но пък все още има Слънце навън...
    Лиа, една от причините да уважавам самотата (си) е точно онзи навик, който описваш в последното си стихотворение, да се одумват със зле премерени думи най-близките хора.
    Благодаря Ви Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...