Aug 16, 2018, 9:38 AM

Сълза

  Poetry » Other
577 5 6

Тя е мярката предпазна

и донякъде омразна

макар да е само сол и вода

 

Слепва мигли и се стича

там където да обича

е дръзнало съкровеното “да”

 

Ако рана се отвори

без за нея да говори

тя превързва я - да не личи

 

С белег време побелява

и в усмивка тя изгрява -

нова надежда в оболени очи

 

Често питат я защо се смее

трият я но тя немее

като бяла сол и бистра вода

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сълза,в нея като че ли е събран цял един живот.
    Поздравление!
  • Благодаря Ви - за това, че ми оставяте част от времето, мислите, вниманието, подкрепата си - на всички Ви - сърдечни поздрави!
    пп. Наде, тази песничка не я бях слушала, много ми хареса, и текста и музиката, разбира се, а как пее този чаровник, как само пее... Ех!
  • https://youtu.be/md6t8An26QI
  • Понякога не можем да я спрем
    на чувствата издайница голяма...
    Едва когато някой ден умрем,
    ще е възможно да я няма...
    --------
    Уникален поглед,Светле!
  • Ади, Благодаря! Винаги си превеждам песните (лош английски плюс безобразното любопитство към онова, за което се пее в тях). Подаръкът е страхотен! Виж, дали почивката си заслужава, изобщо не се сетих да се замисля. Но пък все още има Слънце навън...
    Лиа, една от причините да уважавам самотата (си) е точно онзи навик, който описваш в последното си стихотворение, да се одумват със зле премерени думи най-близките хора.
    Благодаря Ви Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...