Тя е мярката предпазна
и донякъде омразна
макар да е само сол и вода
Слепва мигли и се стича
там където да обича
е дръзнало съкровеното “да”
Ако рана се отвори
без за нея да говори
тя превързва я - да не личи
С белег време побелява
и в усмивка тя изгрява -
нова надежда в оболени очи
Често питат я защо се смее
трият я но тя немее
като бяла сол и бистра вода
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Поздравление!