16.08.2018 г., 9:38

Сълза

576 5 6

Тя е мярката предпазна

и донякъде омразна

макар да е само сол и вода

 

Слепва мигли и се стича

там където да обича

е дръзнало съкровеното “да”

 

Ако рана се отвори

без за нея да говори

тя превързва я - да не личи

 

С белег време побелява

и в усмивка тя изгрява -

нова надежда в оболени очи

 

Често питат я защо се смее

трият я но тя немее

като бяла сол и бистра вода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сълза,в нея като че ли е събран цял един живот.
    Поздравление!
  • Благодаря Ви - за това, че ми оставяте част от времето, мислите, вниманието, подкрепата си - на всички Ви - сърдечни поздрави!
    пп. Наде, тази песничка не я бях слушала, много ми хареса, и текста и музиката, разбира се, а как пее този чаровник, как само пее... Ех!
  • https://youtu.be/md6t8An26QI
  • Понякога не можем да я спрем
    на чувствата издайница голяма...
    Едва когато някой ден умрем,
    ще е възможно да я няма...
    --------
    Уникален поглед,Светле!
  • Ади, Благодаря! Винаги си превеждам песните (лош английски плюс безобразното любопитство към онова, за което се пее в тях). Подаръкът е страхотен! Виж, дали почивката си заслужава, изобщо не се сетих да се замисля. Но пък все още има Слънце навън...
    Лиа, една от причините да уважавам самотата (си) е точно онзи навик, който описваш в последното си стихотворение, да се одумват със зле премерени думи най-близките хора.
    Благодаря Ви Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...