31 ago 2008, 0:46

Сълза 

  Poesía
438 0 1
Сълза


И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.


Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.


Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея,
пазеща тайните и... земя.


Заедно с него отиде си
настъпващият изгрев бавен.
Преди да тръгне помисли си
за живота кратък и славен.


Тайните добре от всички скри,
нито за миг не се издаде.
Сълза горяща като искри...
Благодаря, не ме предаде!

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??