Сълза
Сълза
И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.
Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.
Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея,
пазеща тайните и... земя.
Заедно с него отиде си
настъпващият изгрев бавен.
Преди да тръгне помисли си
за живота кратък и славен.
Тайните добре от всички скри,
нито за миг не се издаде.
Сълза горяща като искри...
Благодаря, не ме предаде!
И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.
Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.
Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея,
пазеща тайните и... земя.
Заедно с него отиде си
настъпващият изгрев бавен.
Преди да тръгне помисли си
за живота кратък и славен.
Тайните добре от всички скри,
нито за миг не се издаде.
Сълза горяща като искри...
Благодаря, не ме предаде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
