Сълза

31 авг. 2008 г., 00:46

Поэзия

402 0 1

Сълза

И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.

Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.

Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея,
пазеща тайните и... земя.

Заедно с него отиде си
настъпващият изгрев бавен.
Преди да тръгне помисли си
за живота кратък и славен.

Тайните добре от всички скри,
нито за миг не се издаде.
Сълза горяща като искри...
Благодаря, не ме предаде!

Сълза

Свързани произведения

Комментарии

Предложения