Сълза
Сълза
И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.
Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.
Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея,
пазеща тайните и... земя.
Заедно с него отиде си
настъпващият изгрев бавен.
Преди да тръгне помисли си
за живота кратък и славен.
Тайните добре от всички скри,
нито за миг не се издаде.
Сълза горяща като искри...
Благодаря, не ме предаде!
И роди се тя на лицето,
остави дълга, мокра следа.
По-солена бе от морето...
Чувствена, изстрадана сълза.
Роди се в дебрите на нощта
под звездите светли и ясни.
Открадна на душата мощта,
а остави мислите бясни.
Живееше заедно с нея,
нейната приятелка... луна.
Пак не мога да се засмея,
пазеща тайните и... земя.
Заедно с него отиде си
настъпващият изгрев бавен.
Преди да тръгне помисли си
за живота кратък и славен.
Тайните добре от всички скри,
нито за миг не се издаде.
Сълза горяща като искри...
Благодаря, не ме предаде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
