26 sept 2008, 16:56

Сълза

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

Сълза

 

 

Тя крие във себе си

толкова неща,

тя има в себе си

и радост, и тъга.

 

 

Една сълза човешка,

изплакана в момент

на мъка тежка

по свършващия ден.

 

 

Когато тя избликне

от нашите очи,

малко ще олекне

на нашите души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно стихотворение!
  • страхотен стих много ми хареса 6
  • прекрасно
  • Вълнуващ стих със една изплакана тъга!Прегръдки за теб!
  • Не разбирам защо е пропуснато това стихотворение и аз съм първият, след петдесет души, който ще напише коментар. Стихотворението е вълшебно.
    "...Една сълза човешка,
    изплакана в момент
    на мъка тежка
    по свършващия ден..."
    Тази строфа е умопомрачително силна, а фактът, че е написана от толкова млад човек, какъв ти млад човек - направо от дете, ме оставя без думи и дъх. Най-сърдечни поздрави за написалото, с нетърпение очаквам още...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...