26 sept 2008, 16:56

Сълза

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

Сълза

 

 

Тя крие във себе си

толкова неща,

тя има в себе си

и радост, и тъга.

 

 

Една сълза човешка,

изплакана в момент

на мъка тежка

по свършващия ден.

 

 

Когато тя избликне

от нашите очи,

малко ще олекне

на нашите души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно стихотворение!
  • страхотен стих много ми хареса 6
  • прекрасно
  • Вълнуващ стих със една изплакана тъга!Прегръдки за теб!
  • Не разбирам защо е пропуснато това стихотворение и аз съм първият, след петдесет души, който ще напише коментар. Стихотворението е вълшебно.
    "...Една сълза човешка,
    изплакана в момент
    на мъка тежка
    по свършващия ден..."
    Тази строфа е умопомрачително силна, а фактът, че е написана от толкова млад човек, какъв ти млад човек - направо от дете, ме оставя без думи и дъх. Най-сърдечни поздрави за написалото, с нетърпение очаквам още...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...