26 сент. 2008 г., 16:56

Сълза

1.5K 0 5

Сълза

 

 

Тя крие във себе си

толкова неща,

тя има в себе си

и радост, и тъга.

 

 

Една сълза човешка,

изплакана в момент

на мъка тежка

по свършващия ден.

 

 

Когато тя избликне

от нашите очи,

малко ще олекне

на нашите души.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно стихотворение!
  • страхотен стих много ми хареса 6
  • прекрасно
  • Вълнуващ стих със една изплакана тъга!Прегръдки за теб!
  • Не разбирам защо е пропуснато това стихотворение и аз съм първият, след петдесет души, който ще напише коментар. Стихотворението е вълшебно.
    "...Една сълза човешка,
    изплакана в момент
    на мъка тежка
    по свършващия ден..."
    Тази строфа е умопомрачително силна, а фактът, че е написана от толкова млад човек, какъв ти млад човек - направо от дете, ме оставя без думи и дъх. Най-сърдечни поздрави за написалото, с нетърпение очаквам още...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...