20 ene 2017, 14:50

Сълза в окото 

  Poesía » Otra
761 0 11

Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,

 

дето капна във мойто кафе
и нарисува вътре усмивка,
а ти беше като хлапе –
разрошена, смешна, сънливка.

 

Помниш ли що се разплака?
Оня гълъб на джама без крак...
Цял ден го помни, а в мрака,
слушахме пак нощния влак...

 

Беше хубаво време тогава,
светът там, сякаш бе спрял,
и да живее за чест и за слава,
еднакво е всеки умрял.

 

Ще пия затова малко вино,
и в снега без нищо обут,
ще се дуя гордо, Графиньо,
като изпъкнала вена на луд.

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??