Сълза в окото
Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе
и нарисува вътре усмивка,
а ти беше като хлапе –
разрошена, смешна, сънливка.
Помниш ли що се разплака?
Оня гълъб на джама без крак...
Цял ден го помни, а в мрака,
слушахме пак нощния влак...
Беше хубаво време тогава,
светът там, сякаш бе спрял,
и да живее за чест и за слава,
еднакво е всеки умрял.
Ще пия затова малко вино,
и в снега без нищо обут,
ще се дуя гордо, Графиньо,
като изпъкнала вена на луд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лебовски Все права защищены
Хареса ми!
