Сълза в окото
Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе
и нарисува вътре усмивка,
а ти беше като хлапе –
разрошена, смешна, сънливка.
Помниш ли що се разплака?
Оня гълъб на джама без крак...
Цял ден го помни, а в мрака,
слушахме пак нощния влак...
Беше хубаво време тогава,
светът там, сякаш бе спрял,
и да живее за чест и за слава,
еднакво е всеки умрял.
Ще пия затова малко вино,
и в снега без нищо обут,
ще се дуя гордо, Графиньо,
като изпъкнала вена на луд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
Хареса ми!
