Сълза в окото ми е спряла
Сълза в окото ми е спряла
и ти се виждаш огледален,
в окото на сълзата.
Коленичели сме в храма на гората,
до тебе огъня умира бавно.
Догарящите съчки пукат,
като запалени църковни свещи,
а гаснещите пламъчета ближат пръстите ми, скръстени молитвено.
В главата ми се блъскат мисли,
ала на глас една единствена
изричам.
Обичам те и като пред господа
съм искрена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
