27 апр. 2021 г., 20:58
Сълза в окото ми е спряла
Сълза в окото ми е спряла
и ти се виждаш огледален,
в окото на сълзата.
Коленичели сме в храма на гората,
до тебе огъня умира бавно.
Догарящите съчки пукат,
като запалени църковни свещи,
а гаснещите пламъчета ближат пръстите ми, скръстени молитвено.
В главата ми се блъскат мисли,
ала на глас една единствена
изричам.
Обичам те и като пред господа
съм искрена.
© Миночка Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Fuskov, благодаря,за любими!
-
Пепи, благодаря, желая ти хубав ден, наситен с положителни емоции!
-
Клетва за любов, поздравления!
-
Благодаря, Таня!
-
Много хубави слова!
-
Роси, благодаря за коментара,нека ти е хубаво на душата. Скити, благодаря, нека все така да си отзивчива,
-
Много е красиво! Изпълнено с топли чувства и емоции!
-
Харесвам да чета стиховете ти! Винаги са море от емоция и чувства!⚘
-
Благодаря,Ели, радва ме присъствието ти на страничката ми!
-
Красив, емоционален стих! Много ми хареса! Поздравления, Миночка!
-
Благодаря, Младен, за любими и за хубавия коментар.Зарадва ме!
-
Истинската любов е храм, в който Господ идва, за да го освети.
Много искрен и хубав стих, Миночка!
П.П. Благодаря ти, че коментира материала ми за новата партия "Изправи се! Чалгари вън!" -
Бисерка, благодаря и аз те прегръщам.Зиги радвам се че ти харесва.
-
Миночка, тези сравнения са страхотни! Особено това с окото на сълзата, много ми хареса! Поздравления!
-
Красив стих, Миночка! Прегръдки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
