Сълза в окото ми е спряла
и ти се виждаш огледален,
в окото на сълзата.
Коленичели сме в храма на гората,
до тебе огъня умира бавно.
Догарящите съчки пукат,
като запалени църковни свещи,
а гаснещите пламъчета ближат пръстите ми, скръстени молитвено.
В главата ми се блъскат мисли,
ала на глас една единствена
изричам.
Обичам те и като пред господа
съм искрена.
© Миночка Митева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
