Сълзата
Реален сън очите ми плени
на връх корав и каменист.
Картинна приказка ме улови,
обля ме рилски въздух чист.
Откъсна се неистова сълза,
запазена за този дивен миг.
Засвети тихо в езерна вълна,
отроненото ехо с топъл вик.
Стремеж покълна светлочист,
ръката Ти облачността отви.
Събудени от музика на пианист
прогледнаха разсънени мечти.
Ветрец в душата фино замълви,
записа леко с пръсти върху лист.
Надеждата със длани ме обви
и заблестя водата като аметист.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
