Сълзата
Реален сън очите ми плени
на връх корав и каменист.
Картинна приказка ме улови,
обля ме рилски въздух чист.
Откъсна се неистова сълза,
запазена за този дивен миг.
Засвети тихо в езерна вълна,
отроненото ехо с топъл вик.
Стремеж покълна светлочист,
ръката Ти облачността отви.
Събудени от музика на пианист
прогледнаха разсънени мечти.
Ветрец в душата фино замълви,
записа леко с пръсти върху лист.
Надеждата със длани ме обви
и заблестя водата като аметист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
