9.09.2022 г., 9:38 ч.

Сълзата 

  Поезия
316 0 4

Реален сън очите ми плени

на връх корав и каменист.

Картинна приказка ме улови,

обля ме рилски въздух чист.

 

Откъсна се неистова сълза,

запазена за този дивен миг.

Засвети тихо в езерна вълна,

отроненото ехо с топъл вик.

 

Стремеж покълна светлочист,

ръката Ти облачността отви.

Събудени от музика на пианист

прогледнаха разсънени мечти.

 

Ветрец в душата фино замълви,

записа леко с пръсти върху лист.

Надеждата със длани ме обви

и заблестя водата като аметист.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??