3 abr 2011, 20:13

Сълзи

  Poesía » Civil
806 0 3
На децата на България, пръснати по света


Сълзи от грижи уморени
спокоен вятърът ще понесе
нагоре - в облаци студени,
нагоре - в чуждото небе.
Над океани ще преминат,
над топли кленови гори,
над белите брези ще стинат,
под тях пустиня ще гори…
Но видят ли земя позната,
ще скочат в бездната без страх,
ще се посипят по липата,
ще лепне люлякът от мокър прах!
През шумка дъбова ще капят,
трева крайпътна ще поят,
игличеното огънче ще стапят,
във корените букови ще спрат.
Там в изворче едно най-чисто
ще чакат, за да дойде ТЯ,
на МАЙКАТА ЦЕЛУВКАТА ЛЪЧИСТА,
за да изпие уморената тъга.
А вятърът, това и чакал,
във миг ще грабне нежността
и пътя, в който все е бягал,
отново ще подгони по света.
От коренчето буково ще тръгне,
иглика в пазвата прибрал,
в крайпътната трева ще тръпне,
над дъбовата шума полетял...
Под него пак пустиня ще гори
и бялата бреза ще стине,
и топли кленови гори
и океани ще премине…
И някъде под чуждото небе,
и някъде под облаци студени,
ЦЕЛУВКА МАЙЧИНА ще спре
сълзи от грижи уморени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...