На децата на България, пръснати по света
Сълзи от грижи уморени
спокоен вятърът ще понесе
нагоре - в облаци студени,
нагоре - в чуждото небе.
Над океани ще преминат,
над топли кленови гори,
над белите брези ще стинат,
под тях пустиня ще гори…
Но видят ли земя позната,
ще скочат в бездната без страх,
ще се посипят по липата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse