3.04.2011 г., 20:13

Сълзи

798 0 3
На децата на България, пръснати по света


Сълзи от грижи уморени
спокоен вятърът ще понесе
нагоре - в облаци студени,
нагоре - в чуждото небе.
Над океани ще преминат,
над топли кленови гори,
над белите брези ще стинат,
под тях пустиня ще гори…
Но видят ли земя позната,
ще скочат в бездната без страх,
ще се посипят по липата,
ще лепне люлякът от мокър прах!
През шумка дъбова ще капят,
трева крайпътна ще поят,
игличеното огънче ще стапят,
във корените букови ще спрат.
Там в изворче едно най-чисто
ще чакат, за да дойде ТЯ,
на МАЙКАТА ЦЕЛУВКАТА ЛЪЧИСТА,
за да изпие уморената тъга.
А вятърът, това и чакал,
във миг ще грабне нежността
и пътя, в който все е бягал,
отново ще подгони по света.
От коренчето буково ще тръгне,
иглика в пазвата прибрал,
в крайпътната трева ще тръпне,
над дъбовата шума полетял...
Под него пак пустиня ще гори
и бялата бреза ще стине,
и топли кленови гори
и океани ще премине…
И някъде под чуждото небе,
и някъде под облаци студени,
ЦЕЛУВКА МАЙЧИНА ще спре
сълзи от грижи уморени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...