сълзи
Когато аз отида надалече
недей да плачеш ти,
излез навън и повдигни лице нагоре
аз ще бъда там, при теб.
Ще ме усетиш ти,
вярвам,че ще бъда близо,
ще те помилвам,
погледам,
и ще си ида...
С въздишка и мъка голяма
ще зовеш моето име:
"Мимио,защо ме напусна,
защо ме остави да живея самичък?"
И пак ще докосна лицето ти скъпо,
нежно, с помощта на ветреца.
...Иди си с надежда и с вяра,
че утре отново ще дойда при теб,
във всеки твой сън ще приседна
и ще те пазя да сънуваш миналото си
с мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
