Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
9 янв. 2007 г., 00:54

сълзи 

  Поэзия
730 0 4

Когато аз отида надалече
недей да плачеш ти,
излез навън и повдигни лице  нагоре
аз ще бъда там, при теб.

Ще ме усетиш ти,
вярвам,че ще бъда близо,
ще те помилвам,
погледам,
и ще си ида...
С въздишка и мъка голяма
ще зовеш моето име:
"Мимио,защо ме напусна,
защо ме остави да живея самичък?"

И пак ще докосна лицето ти скъпо,
нежно, с помощта на ветреца.

...Иди си с надежда и с вяра,
че утре отново ще дойда при теб,
във всеки твой сън ще приседна
и ще те пазя да сънуваш миналото си
с мен.

© Маргарита Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??