12 jun 2025, 9:54  

Сълзи на една жена

273 0 1

Снощи я видях насън —

в бяла рокля, без усмивка.

Стоеше тихо до прозорец,

като чужда, като сянка.

 

Ръцете и бяха ледени,

очите – две наранени тайни.

А сълзите и падаха бавно,

като дъжд по лист от тайга.

 

Сълзи на една жена –

не се чуват, но крещят.

Те не питат, не прощават –

просто капят и горят.

И когато ги разбереш,

вече няма път назад…

Сълзи на една жена –

това е краят на любовта.

 

Аз не я чух, когато трепереше,

не я държах, когато падна.

Бях мъж, но без сърце до нея,

бях буря, без да знам как руша.

 

Тя не поиска много —

само истина, само дом.

А аз и дадох самота

и съмнения под всеки звън.

 

Не е нужно да вика…

Достатъчно е да плаче.

Светът и рухва в тишина,

а ти стоиш… и нищо не значиш.

 

Пази сълзите и като злато,

не ги допускай да текат.

Защото всяка една от тях

е крачка… по-близо до „сбогом“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Алексиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....