Сълзи на една жена
Снощи я видях насън —
в бяла рокля, без усмивка.
Стоеше тихо до прозорец,
като чужда, като сянка.
Ръцете и бяха ледени,
очите – две наранени тайни.
А сълзите и падаха бавно,
като дъжд по лист от тайга.
Сълзи на една жена –
не се чуват, но крещят.
Те не питат, не прощават –
просто капят и горят.
И когато ги разбереш,
вече няма път назад…
Сълзи на една жена –
това е краят на любовта.
Аз не я чух, когато трепереше,
не я държах, когато падна.
Бях мъж, но без сърце до нея,
бях буря, без да знам как руша.
Тя не поиска много —
само истина, само дом.
А аз и дадох самота
и съмнения под всеки звън.
Не е нужно да вика…
Достатъчно е да плаче.
Светът и рухва в тишина,
а ти стоиш… и нищо не значиш.
Пази сълзите и като злато,
не ги допускай да текат.
Защото всяка една от тях
е крачка… по-близо до „сбогом“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Алексиев Всички права запазени