12.06.2025 г., 9:54  

Сълзи на една жена

252 0 1

Снощи я видях насън —

в бяла рокля, без усмивка.

Стоеше тихо до прозорец,

като чужда, като сянка.

 

Ръцете и бяха ледени,

очите – две наранени тайни.

А сълзите и падаха бавно,

като дъжд по лист от тайга.

 

Сълзи на една жена –

не се чуват, но крещят.

Те не питат, не прощават –

просто капят и горят.

И когато ги разбереш,

вече няма път назад…

Сълзи на една жена –

това е краят на любовта.

 

Аз не я чух, когато трепереше,

не я държах, когато падна.

Бях мъж, но без сърце до нея,

бях буря, без да знам как руша.

 

Тя не поиска много —

само истина, само дом.

А аз и дадох самота

и съмнения под всеки звън.

 

Не е нужно да вика…

Достатъчно е да плаче.

Светът и рухва в тишина,

а ти стоиш… и нищо не значиш.

 

Пази сълзите и като злато,

не ги допускай да текат.

Защото всяка една от тях

е крачка… по-близо до „сбогом“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...