12 sept 2007, 19:48

Сълзи на любовта 

  Poesía
645 0 9

Объркана, душата ми гори на клада

и силен огън обгаря цялото ми същество.

Знаеш, че това ще ме дари само с нова рана,

която ще пронизва силно болното место.


За жалост, огънят разраснал се е силно

и никой няма да го потуши,

за каквото и да е било, е вече късно,

няма смисъл от още безсмислени мечти.


Любовта помежду ни невъзможна е,

освен виртуална, някаква, лъжа.

Проумей, че безсилни ние сме

пред солените сълзи на любовта.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??