Сълзи на любовта
Объркана, душата ми гори на клада
и силен огън обгаря цялото ми същество.
Знаеш, че това ще ме дари само с нова рана,
която ще пронизва силно болното место.
За жалост, огънят разраснал се е силно
и никой няма да го потуши,
за каквото и да е било, е вече късно,
няма смисъл от още безсмислени мечти.
Любовта помежду ни невъзможна е,
освен виртуална, някаква, лъжа.
Проумей, че безсилни ние сме
пред солените сълзи на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
