Объркана, душата ми гори на клада
и силен огън обгаря цялото ми същество.
Знаеш, че това ще ме дари само с нова рана,
която ще пронизва силно болното место.
За жалост, огънят разраснал се е силно
и никой няма да го потуши,
за каквото и да е било, е вече късно,
няма смисъл от още безсмислени мечти.
Любовта помежду ни невъзможна е,
освен виртуална, някаква, лъжа.
Проумей, че безсилни ние сме
пред солените сълзи на любовта.
© Пламена Добрева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
