12.09.2007 г., 19:48 ч.

Сълзи на любовта 

  Поезия
623 0 9

Объркана, душата ми гори на клада

и силен огън обгаря цялото ми същество.

Знаеш, че това ще ме дари само с нова рана,

която ще пронизва силно болното место.


За жалост, огънят разраснал се е силно

и никой няма да го потуши,

за каквото и да е било, е вече късно,

няма смисъл от още безсмислени мечти.


Любовта помежду ни невъзможна е,

освен виртуална, някаква, лъжа.

Проумей, че безсилни ние сме

пред солените сълзи на любовта.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??