16 jul 2008, 10:29

Сълзи от млади вещици

  Poesía » Otra
882 0 16
Хей, страннико, какво те води тук
по този край запуснат,
изоставен,
реките са - дълбоки и без брод
и като змии насъскани и гладни,
пътеките от камъни и кал,
краката босоноги ще разкъсат,
а утрото е мръсно и мъгли
се спускат плътно,
тук е тъй пропито,
от сенките на мъртви имена,
прекрачили човешката си същност,
сковани във прокажен ден
след съд,
разпънал ги на кръста
или с външност,
довлякла им позорни имена
на улични развратници,
на курви,
на ласкави вълшебни същества,
на кучки отмъстителни,
на мръсни,
предвестнички на паднали звезди
от свода на въздъхналите арки.
Защо краката, страннико, кажи,
доведоха те в този край,
макар че,
най-чистото, което пада тук -
прозрачен дъжд от облаците кални,
а всъщност са горещите сълзи,
изплакани от вещици незнайни,
измили уморените нозе
на скитащите в мрака им лъжи,

що дириш тука, страннико, кажи?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...