Сълзи от млади вещици
по този край запуснат,
изоставен,
реките са - дълбоки и без брод
и като змии насъскани и гладни,
пътеките от камъни и кал,
краката босоноги ще разкъсат,
а утрото е мръсно и мъгли
се спускат плътно,
тук е тъй пропито,
от сенките на мъртви имена,
прекрачили човешката си същност,
сковани във прокажен ден
след съд,
разпънал ги на кръста
или с външност,
довлякла им позорни имена
на улични развратници,
на курви,
на ласкави вълшебни същества,
на кучки отмъстителни,
на мръсни,
предвестнички на паднали звезди
от свода на въздъхналите арки.
Защо краката, страннико, кажи,
доведоха те в този край,
макар че,
най-чистото, което пада тук -
прозрачен дъжд от облаците кални,
а всъщност са горещите сълзи,
изплакани от вещици незнайни,
измили уморените нозе
на скитащите в мрака им лъжи,
що дириш тука, страннико, кажи?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени