Jul 16, 2008, 10:29 AM

Сълзи от млади вещици

  Poetry » Other
875 0 16
Хей, страннико, какво те води тук
по този край запуснат,
изоставен,
реките са - дълбоки и без брод
и като змии насъскани и гладни,
пътеките от камъни и кал,
краката босоноги ще разкъсат,
а утрото е мръсно и мъгли
се спускат плътно,
тук е тъй пропито,
от сенките на мъртви имена,
прекрачили човешката си същност,
сковани във прокажен ден
след съд,
разпънал ги на кръста
или с външност,
довлякла им позорни имена
на улични развратници,
на курви,
на ласкави вълшебни същества,
на кучки отмъстителни,
на мръсни,
предвестнички на паднали звезди
от свода на въздъхналите арки.
Защо краката, страннико, кажи,
доведоха те в този край,
макар че,
най-чистото, което пада тук -
прозрачен дъжд от облаците кални,
а всъщност са горещите сълзи,
изплакани от вещици незнайни,
измили уморените нозе
на скитащите в мрака им лъжи,

що дириш тука, страннико, кажи?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...