16 июл. 2008 г., 10:29

Сълзи от млади вещици

881 0 16
Хей, страннико, какво те води тук
по този край запуснат,
изоставен,
реките са - дълбоки и без брод
и като змии насъскани и гладни,
пътеките от камъни и кал,
краката босоноги ще разкъсат,
а утрото е мръсно и мъгли
се спускат плътно,
тук е тъй пропито,
от сенките на мъртви имена,
прекрачили човешката си същност,
сковани във прокажен ден
след съд,
разпънал ги на кръста
или с външност,
довлякла им позорни имена
на улични развратници,
на курви,
на ласкави вълшебни същества,
на кучки отмъстителни,
на мръсни,
предвестнички на паднали звезди
от свода на въздъхналите арки.
Защо краката, страннико, кажи,
доведоха те в този край,
макар че,
най-чистото, което пада тук -
прозрачен дъжд от облаците кални,
а всъщност са горещите сълзи,
изплакани от вещици незнайни,
измили уморените нозе
на скитащите в мрака им лъжи,

що дириш тука, страннико, кажи?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...