23 may 2019, 15:02

Сълзи от небето 

  Poesía
555 2 4

Защо е мрачно-тъжна пролетта?!

Защо ме гледа с поглед мълчалив?!

Защо е притъмняла в самота

и капе мокър ненаписаният стих?

 

Ръми дъждът и песента му наводнява

вгорчената пушилка на деня.

Нахлулите нюанси притъпяват

и най-пробудените сетива.

 

Отровно тихо плъзва градус,

размеква съвестта едва забележимо.

Площадът апелира мир и радост,

дъждът вали, вали неудържимо.

 

И люлякът изгуби ведростта си

подгизнал със сълзите от небето.

Къде изгуби любовта и мъдростта си,

благородството небесно в сърцето?

 

Прости ни Боже, носим святото Ти име,

готови сме отново да те предадем.

Но Ти Си Справедлив, Ти Си Силен

и правда обитава в необятност на небе.

 

Сега мълчиш, но няма да е вечно...

Не е ли е време да ридаем и скърбим.

Прости ни безобразието безконечно.

Завинаги ли пролетта ще помрачим?

 

Защо е мрачно-тъжна пролетта?!

Защо ме гледа с поглед мълчалив?!

Защо е притъмняла в самота

и капе мокър ненаписаният стих?

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Твоите думи значат изключително много за мен, Руми! Невъзможно е да изразя достатъчно благодарността си от коментарите ти върху скромните ми стихове! Безкрайно докосната съм от всичко, което споделяш! Пожелавам ти да продължаваш да ни радваш с богатството от вълнуващото ти творчество! Благодаря ти, мила Руми!
  • Ти не просто пишеш стихове, Мария, ти рисуваш картини! Поздравявам те за тази искреност!
  • Благодаря най -сърдечно, Кате! За мен е огромно удоволствие присъствието ти тук! Пожелавам ти нестихващи благословения и творчески ентусиазъм във всеки един аспект! Прегръщам те!
  • Хареса ми стиха ти , Мария!Поздравления!
Propuestas
: ??:??