Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява
вгорчената пушилка на деня.
Нахлулите нюанси притъпяват
и най-пробудените сетива.
Отровно тихо плъзва градус,
размеква съвестта едва забележимо.
Площадът апелира мир и радост,
дъждът вали, вали неудържимо. ...