Сълзи от небето
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява
вгорчената пушилка на деня.
Нахлулите нюанси притъпяват
и най-пробудените сетива.
Отровно тихо плъзва градус,
размеква съвестта едва забележимо.
Площадът апелира мир и радост,
дъждът вали, вали неудържимо.
И люлякът изгуби ведростта си
подгизнал със сълзите от небето.
Къде изгуби любовта и мъдростта си,
благородството небесно в сърцето?
Прости ни Боже, носим святото Ти име,
готови сме отново да те предадем.
Но Ти Си Справедлив, Ти Си Силен
и правда обитава в необятност на небе.
Сега мълчиш, но няма да е вечно...
Не е ли е време да ридаем и скърбим.
Прости ни безобразието безконечно.
Завинаги ли пролетта ще помрачим?
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
© Мария All rights reserved.
