Сълзи звезди

Сълзи звезди

Сълзи звезди рони нощта

и напразно гони деня.

Жадува ласките му тя,

но възможно ли е това?

Да зърне денят пак нощта,

мракът да прегърне светлина,

земя небето да допре,

огънят с вода да се вплете?

Във търсене на любовта

неусетно ражда се светът.

Намират се сърцата

в безкрая на земята.

И  раждат нощта и денят

белите нощи на света.

Тя -  магията на любовта -

ще сплете и нашите сърца.