Сълзи звезди
Сълзи звезди рони нощта
и напразно гони деня.
Жадува ласките му тя,
но възможно ли е това?
Да зърне денят пак нощта,
мракът да прегърне светлина,
земя небето да допре,
огънят с вода да се вплете?
Във търсене на любовта
неусетно ражда се светът.
Намират се сърцата
в безкрая на земята.
И раждат нощта и денят
белите нощи на света.
Тя - магията на любовта -
ще сплете и нашите сърца.
© Соня Кацарска Всички права запазени