СЪЛЗИТЕ НА БОГ

Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът,
заболя ме... 
Реки от пропуснати решения
си проправят път през калта...
А там под оная улична лампа,
утехата прогизнала...
мокри са дрехите и...
а косата – капчуци...
Струйки надежда прокапват...
Камъни – изкривени от злоба лица...
Мимики скрили вината...
И една отразена в локвите сянка,
може би на жена...
Заприличала на бездомно дете,
дири оная същата лампа...
Напукани устни от жажда,
очите тротоарни шахти,
бездънно забравили пълнотата,
останки от отпадъчни спомени,
затлачили са душата и...
Дъждът – сълзите на Бога...
Благословия пречистваща чакрите
от калта на минали болки...
В локвата отражение на жена...
Чиста и силна,
както никога до сега... 

8 Март 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия