9.03.2020 г., 12:04

Сълзите на Бог

1.6K 0 0

СЪЛЗИТЕ НА БОГ

 

Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът,
заболя ме... 
Реки от пропуснати решения
си проправят път през калта...
А там под оная улична лампа,
утехата прогизнала...
мокри са дрехите и...
а косата – капчуци...
Струйки надежда прокапват...
Камъни – изкривени от злоба лица...
Мимики скрили вината...
И една отразена в локвите сянка,
може би на жена...
Заприличала на бездомно дете,
дири оная същата лампа...
Напукани устни от жажда,
очите тротоарни шахти,
бездънно забравили пълнотата,
останки от отпадъчни спомени,
затлачили са душата и...
Дъждът – сълзите на Бога...
Благословия пречистваща чакрите
от калта на минали болки...
В локвата отражение на жена...
Чиста и силна,
както никога до сега... 

 

8 Март 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...