Mar 9, 2020, 12:04 PM

Сълзите на Бог

  Poetry » Other
1.6K 0 0

СЪЛЗИТЕ НА БОГ

 

Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът,
заболя ме... 
Реки от пропуснати решения
си проправят път през калта...
А там под оная улична лампа,
утехата прогизнала...
мокри са дрехите и...
а косата – капчуци...
Струйки надежда прокапват...
Камъни – изкривени от злоба лица...
Мимики скрили вината...
И една отразена в локвите сянка,
може би на жена...
Заприличала на бездомно дете,
дири оная същата лампа...
Напукани устни от жажда,
очите тротоарни шахти,
бездънно забравили пълнотата,
останки от отпадъчни спомени,
затлачили са душата и...
Дъждът – сълзите на Бога...
Благословия пречистваща чакрите
от калта на минали болки...
В локвата отражение на жена...
Чиста и силна,
както никога до сега... 

 

8 Март 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...