Блика изворът –
излива белоснежната вода.
Топлината диша
в моята душа.
Белоснежни са косите
на зимата,
която си отива.
Топлата усмивка –
на вятърът от юг,
косите разрошава.
Белите очи
на звездите по небето –
гаснат –
на утрото в топлата прегръдка.
Обич неизречена –
угасва премръзнала –
в огнедишащо сърце.
© Виолета Николова Todos los derechos reservados