Apr 26, 2018, 12:08 AM

Сълзите на сърцето

582 0 0

Блика изворът –

излива белоснежната вода.

Топлината диша

в моята душа.

 

Белоснежни са косите

на зимата, 

която си отива.

Топлата усмивка – 

на вятърът от юг,

косите разрошава.

 

Белите очи

на звездите по небето –

гаснат –

на утрото в топлата прегръдка.

 

Обич неизречена –

угасва премръзнала –

в огнедишащо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....