Като копнеж по ласката на мъж,
попила в пори подранило лято,
земята вече жадна е за дъжд.
В дъха ѝ скрита е молитва свята.
Превити стенат плачещи върби.
Напразно търсят свои отражения.
В пресъхналите езерни води
е само споменът за образ прежен.
Жълтее шалът мъхестозелен
със стръковете сухи на тревата.
И сякаш скоро задомен ерген
кротува даже пролетният вятър. ...