Сълзите от небесния капчук
Като копнеж по ласката на мъж,
попила в пори подранило лято,
земята вече жадна е за дъжд.
В дъха ѝ скрита е молитва свята.
Превити стенат плачещи върби.
Напразно търсят свои отражения.
В пресъхналите езерни води
е само споменът за образ прежен.
Жълтее шалът мъхестозелен
със стръковете сухи на тревата.
И сякаш скоро задомен ерген
кротува даже пролетният вятър.
Не щеш ли, от планинския превал
(почти като в преданията стари)
любовна песен извиси кавал
в смълчаните умислени върхари.
И звън разля, на сушата напук,
и обич – да надвие още злото.
Затрогнат, от небесния капчук,
зарони над земята сълзи Господ.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
