18 may 2007, 17:19

Сълзите пресъхват

Poesía

704 0 3

Сълзите не капят,
те пресъхнаха със любовта.
Дори времето отчаяно спира,
заключено в мъртва тишина.
И всичко бих дал, за да
те задържа до мен,
но в крайна сметка зная,
че те губя с всеки ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Момичето... (Стеси)

Марина, ако погледнеш и другите ми стихове ще видиш, че аз пиша в мъжки род почти винаги. Много благодаря за коментарите

2007-05-21T14:58:17+03:00
megi_88 (Мими)

да супер е

2007-05-19T12:24:08+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Стефани, много е хубаво... Макар и кратичко има много чувство и смисъл Само една малка забележка... ти си момиче, а "дал" е в мъжки род, ако го промениш на "дала" мелодиката не се губи Това е според моето скромно мнение, но все пак ти си автора и ти си решаваш Успех и занапред и дано успееш да я задържиш тази любов

2007-05-18T18:00:13+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0