18.05.2007 г., 17:19

Сълзите пресъхват

698 0 3
Сълзите не капят,
те пресъхнаха със любовта.
Дори времето отчаяно спира,
заключено в мъртва тишина.
И всичко бих дал, за да
те задържа до мен,
но в крайна сметка зная,
че те губя с всеки ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Марина, ако погледнеш и другите ми стихове ще видиш, че аз пиша в мъжки род почти винаги. Много благодаря за коментарите
  • да супер е
  • Стефани, много е хубаво... Макар и кратичко има много чувство и смисъл Само една малка забележка... ти си момиче, а "дал" е в мъжки род, ако го промениш на "дала" мелодиката не се губи Това е според моето скромно мнение, но все пак ти си автора и ти си решаваш Успех и занапред и дано успееш да я задържиш тази любов

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...