May 18, 2007, 5:19 PM

Сълзите пресъхват

Poetry

697 0 3

Сълзите не капят,
те пресъхнаха със любовта.
Дори времето отчаяно спира,
заключено в мъртва тишина.
И всичко бих дал, за да
те задържа до мен,
но в крайна сметка зная,
че те губя с всеки ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Момичето... (Стеси)

Марина, ако погледнеш и другите ми стихове ще видиш, че аз пиша в мъжки род почти винаги. Много благодаря за коментарите

2007-05-21T14:58:17+03:00
megi_88 (Мими)

да супер е

2007-05-19T12:24:08+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Стефани, много е хубаво... Макар и кратичко има много чувство и смисъл Само една малка забележка... ти си момиче, а "дал" е в мъжки род, ако го промениш на "дала" мелодиката не се губи Това е според моето скромно мнение, но все пак ти си автора и ти си решаваш Успех и занапред и дано успееш да я задържиш тази любов

2007-05-18T18:00:13+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0